Изгубени чувства
Дали не сънувам
Като дете съм
Не спирам
Палувам
Ровя и търся
В смях се заливам
Малко тъга
Не унивам
Чувства захвърлени
В стари кашони
В разни мазета
Прашни тавани
Като забравени
Отминали рани
Като играчки
Стари съдрани
Усмихва се
Палячо едноок
Напомня ми
За стар урок
Напират
Чувства разпиляни
В мен са
Всичките събрани
Няма болка
Няма страх
Избърсвам
Натежала прах
С усмивка
И с доброта
По-жив от всякога
© Любомир Деничин All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
