Натежал от прах
Изгубени чувства
Дали не сънувам
Като дете съм
Не спирам
Палувам
Ровя и търся
В смях се заливам
Малко тъга
Не унивам
Чувства захвърлени
В стари кашони
В разни мазета
Прашни тавани
Като забравени
Отминали рани
Като играчки
Стари съдрани
Усмихва се
Палячо едноок
Напомня ми
За стар урок
Напират
Чувства разпиляни
В мен са
Всичките събрани
Няма болка
Няма страх
Избърсвам
Натежала прах
С усмивка
И с доброта
По-жив от всякога
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
