27 abr 2016, 0:45

Натежало минало

437 0 0

                                                    Натежало минало

 

 

 

Напускам този свят самотна.

Моята сянка ще следва твоето сърце.

Разпилени чувства ще ги сбереш ли?

С илюзии и болка стиснала ръце ще усетя

твоята смълчаност и несподелена любов.

Ще се усмихна в рая получила богослов.

  А ти в сянка ще живееш на заем

изгубен между живота днес и вчера.

 Ти къде си дори не знаеш?

Може би в сянката на спомена намръщен.

Тръгвам и не спирам, дали ще е добре

аз не зная, но натежало минало няма

да оставя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...