Натежало минало

                                                    Натежало минало

Напускам този свят самотна.

Моята сянка ще следва твоето сърце.

Разпилени чувства ще ги сбереш ли?

С илюзии и болка стиснала ръце ще усетя

твоята смълчаност и несподелена любов.

Ще се усмихна в рая получила богослов.

  А ти в сянка ще живееш на заем

изгубен между живота днес и вчера.

 Ти къде си дори не знаеш?

Може би в сянката на спомена намръщен.

Тръгвам и не спирам, дали ще е добре

аз не зная, но натежало минало няма

да оставя.