Натежало минало
Напускам този свят самотна.
Моята сянка ще следва твоето сърце.
Разпилени чувства ще ги сбереш ли?
С илюзии и болка стиснала ръце ще усетя
твоята смълчаност и несподелена любов.
Ще се усмихна в рая получила богослов.
А ти в сянка ще живееш на заем
изгубен между живота днес и вчера.
Ти къде си дори не знаеш?
Може би в сянката на спомена намръщен.
Тръгвам и не спирам, дали ще е добре ...