Натежало минало
439
0
0
Натежало минало
Напускам този свят самотна.
Моята сянка ще следва твоето сърце.
Разпилени чувства ще ги сбереш ли?
С илюзии и болка стиснала ръце ще усетя
твоята смълчаност и несподелена любов.
Ще се усмихна в рая получила богослов.
А ти в сянка ще живееш на заем
изгубен между живота днес и вчера.
Ти къде си дори не знаеш?
Може би в сянката на спомена намръщен.
Тръгвам и не спирам, дали ще е добре
аз не зная, но натежало минало няма
да оставя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
