* * *
във толкова страни
(“Я кажи ми, облаче ле
бяло...
не видя ли бащини ми двори...”)
облаци, облаци...
(птица да бях,
да прехвръкна, мамо)
трупат се
в небето на България,
плачат за мен,
плачат за теб, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse