За лятото скърби, когато есента очакваш. за сухите върби изпили слънцето до капка, за пясък, който стъпките изтрива от сушата на вятъра изпръхнал, за залив,който нежността прикрива -страстта на бурите прегърнал. За цвете уморило се да вика със аромата си пчелите, за отлетялата авлига, за резедата на тревите… и за последните лъчи които залез във очите слагат… Ако си тъжна поплачи . Помага.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Помага.
Май наистина е така...