Aug 21, 2005, 4:00 AM

Натъжаващо

  Poetry
1.1K 0 4
За лятото скърби,
когато есента очакваш.
за сухите върби
изпили слънцето до капка,
за пясък, който стъпките изтрива
от сушата на вятъра изпръхнал,
за залив,който нежността прикрива
-страстта на бурите прегърнал.
За цвете уморило се да вика
със аромата си пчелите,
за отлетялата авлига,
за резедата на тревите…
и за последните лъчи
които залез във очите слагат…
Ако си тъжна поплачи .
Помага.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...