25 ene 2008, 12:38

Натюрморт с ароматна свещ

738 0 7
Въплътих се
в трептящото мълчание,
обгърнало пламъка
на ароматната свещ.
Нарушава го само
движението на твоите устни.
Те ме търсят, намират и
изследват.
Те ме карат
да усещам дъх на
пролетни цветя.
Сладък съм като
скъп отлежал коняк.
Отпий ме с удоволствие
на бавни глътки!
Свещта догаря...
Остава незабравимия
възбуждащ аромат.
В тъмнината той те води
към сърцето ми,
за да откриеш,
че сънят ти беше
една истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...