Натюрморт с ароматна свещ
в трептящото мълчание,
обгърнало пламъка
на ароматната свещ.
Нарушава го само
движението на твоите устни.
Те ме търсят, намират и
изследват.
Те ме карат
да усещам дъх на
пролетни цветя.
Сладък съм като
скъп отлежал коняк.
Отпий ме с удоволствие
на бавни глътки!
Свещта догаря...
Остава незабравимия
възбуждащ аромат.
В тъмнината той те води
към сърцето ми,
за да откриеш,
че сънят ти беше
една истина.
© Васил Георгиев All rights reserved.
