Натюрморт с ароматна свещ
в трептящото мълчание,
обгърнало пламъка
на ароматната свещ.
Нарушава го само
движението на твоите устни.
Те ме търсят, намират и
изследват.
Те ме карат
да усещам дъх на
пролетни цветя.
Сладък съм като
скъп отлежал коняк.
Отпий ме с удоволствие
на бавни глътки!
Свещта догаря...
Остава незабравимия
възбуждащ аромат.
В тъмнината той те води
към сърцето ми,
за да откриеш,
че сънят ти беше
една истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
