Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
11 may 2010, 14:00

Научени на вяра 

  Poesía
618 0 9

                                        Отрязаха езика на камбаната,

че свещите е лъжела със вяра.

И тя притихна, сви се горе в кулата,

и даже не поглеждаше клисаря.

 

Започна да се рони меден прах.

и някой каза: Падащи звезди са!

Камбаните обесени висят,

а кулата е плачеща вдовица.

 

Във събота събуди ме тъга.

Камбаната е паднала в олтара...

Прерязала въжето си сама

и свещите научила на вяра! 

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесвам начина ти написане!
    Приятно е да прочета!
  • Няма ненаказани добри дела, майсторе

    Благодаря за хубавите думи на всички!
  • Има възможност за различни интерпретации.
    Камбаната е била твърде високо за да бъде разбрана от земните свещи, за това (и поради благия си нрав се е приземила и така е изпълнила мисията си. За сметка на това кулата е овдовяла.
    Хубави метафори!
  • Мъдро е, има дълбочина!!!
  • харесах поантата
  • Страхотно казано!!!
  • стегнато, силно съдържание, мисъл, добра постройка и ритъм.
    харесах!
  • !!! Много силно! Силни аплодисменти!
  • Ама днес ще ме съсипете! От петнадесет минути не съм се спряла да цивря! И разбира се, поздрави за което!
Propuestas
: ??:??