11 may 2010, 14:00

Научени на вяра

  Poesía
760 0 9

                                        Отрязаха езика на камбаната,

че свещите е лъжела със вяра.

И тя притихна, сви се горе в кулата,

и даже не поглеждаше клисаря.

 

Започна да се рони меден прах.

и някой каза: Падащи звезди са!

Камбаните обесени висят,

а кулата е плачеща вдовица.

 

Във събота събуди ме тъга.

Камбаната е паднала в олтара...

Прерязала въжето си сама

и свещите научила на вяра! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам начина ти написане!
    Приятно е да прочета!
  • Няма ненаказани добри дела, майсторе

    Благодаря за хубавите думи на всички!
  • Има възможност за различни интерпретации.
    Камбаната е била твърде високо за да бъде разбрана от земните свещи, за това (и поради благия си нрав се е приземила и така е изпълнила мисията си. За сметка на това кулата е овдовяла.
    Хубави метафори!
  • Мъдро е, има дълбочина!!!
  • харесах поантата

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...