11 мая 2010 г., 14:00

Научени на вяра

765 0 9

                                        Отрязаха езика на камбаната,

че свещите е лъжела със вяра.

И тя притихна, сви се горе в кулата,

и даже не поглеждаше клисаря.

 

Започна да се рони меден прах.

и някой каза: Падащи звезди са!

Камбаните обесени висят,

а кулата е плачеща вдовица.

 

Във събота събуди ме тъга.

Камбаната е паднала в олтара...

Прерязала въжето си сама

и свещите научила на вяра! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам начина ти написане!
    Приятно е да прочета!
  • Няма ненаказани добри дела, майсторе

    Благодаря за хубавите думи на всички!
  • Има възможност за различни интерпретации.
    Камбаната е била твърде високо за да бъде разбрана от земните свещи, за това (и поради благия си нрав се е приземила и така е изпълнила мисията си. За сметка на това кулата е овдовяла.
    Хубави метафори!
  • Мъдро е, има дълбочина!!!
  • харесах поантата

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...