11.05.2010 г., 14:00

Научени на вяра

761 0 9

                                        Отрязаха езика на камбаната,

че свещите е лъжела със вяра.

И тя притихна, сви се горе в кулата,

и даже не поглеждаше клисаря.

 

Започна да се рони меден прах.

и някой каза: Падащи звезди са!

Камбаните обесени висят,

а кулата е плачеща вдовица.

 

Във събота събуди ме тъга.

Камбаната е паднала в олтара...

Прерязала въжето си сама

и свещите научила на вяра! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам начина ти написане!
    Приятно е да прочета!
  • Няма ненаказани добри дела, майсторе

    Благодаря за хубавите думи на всички!
  • Има възможност за различни интерпретации.
    Камбаната е била твърде високо за да бъде разбрана от земните свещи, за това (и поради благия си нрав се е приземила и така е изпълнила мисията си. За сметка на това кулата е овдовяла.
    Хубави метафори!
  • Мъдро е, има дълбочина!!!
  • харесах поантата

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...