30 ago 2019, 10:34

Научи ме

  Poesía
1.7K 13 32

Научи ме да пия до дъното:
от потока на срички разместени,
от смирените брястове сънени
и от сенки на дивите кестени.
Научи ме да ходя по пясъка.
Да танцувам в мига от безвремие.
На крилете синигрески в плясъка
да избягам от всички подземия.
Научи ме да будя душата си.
Да заравям сълзите под мостове.
Да се раждам, отмила гримасите.
Да отварям вратите залостени.
Научи ме да топля ръцете си.
Голотата свенлива да скриваме,
след пастир
а, подкарал овцете си,
в самодивска роса да заспиваме.
Научи ме на котви, пристанища.
На посоки, компаси, галери.
Да проправям пътеки през бранища.
И душа на човек да намеря.
Научи ме да пия от чашата.
Да не мерим живяното в крини.
Научи ме, макар и изплашени,
да
се сгреем с любов, вместо с вино.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...