Научи ме
Научи ме да пия до дъното:
от потока на срички разместени,
от смирените брястове сънени
и от сенки на дивите кестени.
Научи ме да ходя по пясъка.
Да танцувам в мига от безвремие.
На крилете синигрески в плясъка
да избягам от всички подземия.
Научи ме да будя душата си.
Да заравям сълзите под мостове.
Да се раждам, отмила гримасите.
Да отварям вратите залостени.
Научи ме да топля ръцете си.
Голотата свенлива да скриваме,
след пастира, подкарал овцете си,
в самодивска роса да заспиваме.
Научи ме на котви, пристанища.
На посоки, компаси, галери.
Да проправям пътеки през бранища.
И душа на човек да намеря.
Научи ме да пия от чашата.
Да не мерим живяното в крини.
Научи ме, макар и изплашени,
да се сгреем с любов, вместо с вино.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Кръстева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
!