Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото.
Върху жарава да поведа хорото и връз нея да се любя.
После да разперя криле, като предана авлига и
да литна високо. Високо!
И накрая върху ръба на вълната отново нявга да се върна.
Дали нахраних добре децата?
24.06.2021г
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »