25 jun 2021, 12:07

Научи ме, магьоснико! 

  Poesía
463 0 0

 

Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.

Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.

После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.

Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.

Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото.

Върху жарава да поведа хорото и връз нея да се любя.

После да разперя криле, като предана авлига и

да литна високо. Високо!

И накрая върху ръба на вълната отново нявга да се върна.

 

Дали нахраних добре децата?

24.06.2021г

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??