25.06.2021 г., 12:07

Научи ме, магьоснико!

943 0 0

 

Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.

Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.

После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.

Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.

Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото.

Върху жарава да поведа хорото и връз нея да се любя.

После да разперя криле, като предана авлига и

да литна високо. Високо!

И накрая върху ръба на вълната отново нявга да се върна.

 

Дали нахраних добре децата?

24.06.2021г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...