Научих се

Научих се да гледам в тъмното
и в него да чертая твоите контури.
Научих се да чакам времето,
което неосъзнато си замина.
 

Черпих сили древни,
сякаш преподадени от тайнствени монаси.
Научих, как от демони да се избавя,
нощували безкористно в душата.
 

Научих пътя си през пръсти
и после пак се връщах да го поправя,
Браздите с грешни посеви,
научих се как да разкопая.
 

Острието на черния ти нож,
Тънко и студено като теб,
покрито бе с невидимото наметало,
с вкус от мигновената забрава.
 

Научих се на твоето безделнично отсъствие,
на километричното ти отражение навсякъде,
сега признавам, по-трудно бих свикнал,
С това до мен да бъдеш и наяве...