Dec 7, 2016, 1:51 PM

Научих се

  Poetry
443 1 1

Научих се


Научих се да гледам в тъмното
и в него да чертая твоите контури.
Научих се да чакам времето,
което неосъзнато си замина.
 

Черпих сили древни,
сякаш преподадени от тайнствени монаси.
Научих, как от демони да се избавя,
нощували безкористно в душата.
 

Научих пътя си през пръсти
и после пак се връщах да го поправя,
Браздите с грешни посеви,
научих се как да разкопая.
 

Острието на черния ти нож,
Тънко и студено като теб,
покрито бе с невидимото наметало,
с вкус от мигновената забрава.
 

Научих се на твоето безделнично отсъствие,
на километричното ти отражение навсякъде,
сега признавам, по-трудно бих свикнал,
С това до мен да бъдеш и наяве...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Емоцията:
 

https://www.youtube.com/watch?v=tMLeNe9vUcM

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....