7 дек. 2016 г., 13:51

Научих се

445 1 1

Научих се


Научих се да гледам в тъмното
и в него да чертая твоите контури.
Научих се да чакам времето,
което неосъзнато си замина.
 

Черпих сили древни,
сякаш преподадени от тайнствени монаси.
Научих, как от демони да се избавя,
нощували безкористно в душата.
 

Научих пътя си през пръсти
и после пак се връщах да го поправя,
Браздите с грешни посеви,
научих се как да разкопая.
 

Острието на черния ти нож,
Тънко и студено като теб,
покрито бе с невидимото наметало,
с вкус от мигновената забрава.
 

Научих се на твоето безделнично отсъствие,
на километричното ти отражение навсякъде,
сега признавам, по-трудно бих свикнал,
С това до мен да бъдеш и наяве...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Емоцията:
 

https://www.youtube.com/watch?v=tMLeNe9vUcM

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...