darkness (Кети Станкова) darkness (Кети Станкова)
47
15 nov 2010, 0:32

Навик

1.4K 0 4

Навик сякаш ми стана,

знаеш ли ти какво?

 

Навик сякаш ми стана

да ти пиша аз писмо.

 

Всеки месец по това време...

Всеки месец на 15-то число.

 

Магията в мен будиш, сладко

тази, тази на любовта ти, сладко!

 

Не вярвам, не вярвам,

как, как е възможно?

 

Не вярвах да има любов

като тази, нима е възможно?

 

Навик сякаш ми стана

да искам да ти покажа.

 

Навик сякаш ми стана

да искам да ти докажа.

 

Колко луда съм аз по тебе!

Колко лудо те обичам, бебе!

 

Никога, никога няма, зная,

никога няма да те забравя.

 

Никога, никога няма, любов, разбери,

да спра да те обичам за секунда дори!

 

На Jo с любов :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Станкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0