15 нояб. 2010 г., 00:32

Навик

1.4K 0 4

Навик сякаш ми стана,

знаеш ли ти какво?

 

Навик сякаш ми стана

да ти пиша аз писмо.

 

Всеки месец по това време...

Всеки месец на 15-то число.

 

Магията в мен будиш, сладко

тази, тази на любовта ти, сладко!

 

Не вярвам, не вярвам,

как, как е възможно?

 

Не вярвах да има любов

като тази, нима е възможно?

 

Навик сякаш ми стана

да искам да ти покажа.

 

Навик сякаш ми стана

да искам да ти докажа.

 

Колко луда съм аз по тебе!

Колко лудо те обичам, бебе!

 

Никога, никога няма, зная,

никога няма да те забравя.

 

Никога, никога няма, любов, разбери,

да спра да те обичам за секунда дори!

 

На Jo с любов :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Станкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...