darkness (Кети Станкова) darkness (Кети Станкова)
47
Nov 15, 2010, 12:32 AM

Навик

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Навик сякаш ми стана,

знаеш ли ти какво?

 

Навик сякаш ми стана

да ти пиша аз писмо.

 

Всеки месец по това време...

Всеки месец на 15-то число.

 

Магията в мен будиш, сладко

тази, тази на любовта ти, сладко!

 

Не вярвам, не вярвам,

как, как е възможно?

 

Не вярвах да има любов

като тази, нима е възможно?

 

Навик сякаш ми стана

да искам да ти покажа.

 

Навик сякаш ми стана

да искам да ти докажа.

 

Колко луда съм аз по тебе!

Колко лудо те обичам, бебе!

 

Никога, никога няма, зная,

никога няма да те забравя.

 

Никога, никога няма, любов, разбери,

да спра да те обичам за секунда дори!

 

На Jo с любов :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Станкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0