Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
19 jul 2009, 23:34

Навик за оставане 

  Poesía » Otra
1279 0 35

Навик за оставане

От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам.

Просмука се във мен усойно Нищото,
за партия опасен шах със себе си.
Където няма място за „величества”,
и хората (понякога) са пешки.

Изстина Адът. Огънят в очите ми
до три пъти във Дявола се вричаше.
Но бе изконно и изрùчно забранено,
и още се сънувам необичана.

Понякога... се моля за оставане
поне в едно от седемте небета.
Но Бог така бездушно оглушава,
че даже Луцифер е по-човечен...

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно написано!
    Поздравления!
  • Не си, не си пешка!...
    Браво за стиха!
  • Излято отвсякъде, удоволствие бе да прочета!
  • И тук
  • !!!
  • Загубих си равновесието...Прекрасно е!
  • Хей, ти си се завърнала Ам... един шах? Понякога и дяволското липсва
  • 6!!!
  • Благодаря ви!
    Нинка, ще се радвам
  • Днес май е ден на откритията. Благодаря ти! Ще поостана при теб!
  • Пишеш силно ,интересно и мъдро!!!
    Поздравления!!!
  • Благодаря на всички ви за отделеното време и внимание!

    П.П. С намигване към теб, Таня, че разгада замисъла на този пасаж
    Руми, темата наистина е дълга и не е за тук. Само ще кажа, че вярвам в силата/нещото, наречена/о Бог. Но понякога, за жалост, тази сила наистина сякаш оглушава и не откликва на молитвите ни дори в миговете, в които най-много се нуждаем... Радвам се, че беше тук!
    Симона (Monny), за да не става дискусията прекалено дълга, само ще се обясня възможно най-кратко. Лирическата (а също и авторката в мое лице) не оспорва силата на Бог и ортодоксалните устои на вярата. Колкото до реда, който коментираш - нито аз, нито лирическата казва, че е необичана. Тя се "сънува необичана", което не е съвсем същото, нали? Но ти благодаря за позицията, Мони!

    Към всички - и вие ми липсвахте! Бъдете здрави!
  • Душата - птица в мрежата на навика,
    прерязала с криле решетката
    е кацнала на рамото на дявола
    защото "Самотен ловец е сърцето"...

    Вълнуващ стих!Аплодисменти Елмира!
  • Липсваше ми!!!
  • "...и още се сънувам необичана." -Не си необичана,Елмира! Напротив, фактът че си тук и, че изобщо съществуваш доказва точно обратното! Бог не оглушава- Бог те изпитва, за да ВИДИ с благородната си душа дали заслужаваш наградата, която ни е обещал, ако слушкаме!
  • Хубав навик!
  • Наистина прекрасна и много дълбока творба
  • Време ти беше да се завърнеш! Въздействащ и силен стих!
    Поздрави!
  • Хубаво е, че пак си тук!
  • много хубаво, в твоя си стил.
    липсваше...
  • Прекрасен " Навик за оставане" . Поздрави!
  • хареса ми, май е единствения начин да се каже.
    Поздрав!
  • Майсторски написано. Много силно, Елмира! Тръпки ме побиха от този стих. Само едно нещо е в разрез с моите усещания - че "Бог бездушно оглушава", но темата е дълга и тук не й е мястото.
    Радвам се, че те "виждам". Надявам се да останеш трайно. Поздрави!
  • Хареса ми!
  • Чудеснице!!!

    Радвам се да те видя, Мира!
  • Прекрасно!!! Много ми хареса!
  • Много ми хареса!
    Поздравче от Шкафче!
  • Браво! Харесах! Поздрав!
  • В поднебието - между Рая и Ада, всяка пешка е евентуална царица...
    Благодаря за удоволствието, Елмира!
  • Благодаря ви, момичета!

    Доре, време ми беше вече да се завърна, а?
    Радвам се, че харесахте...
    Поздрав!
  • ...и още се сънувам необичана."


    хареса ми, Елмира!
  • Много бурно завръщане!
  • Небето ти е отесняло...Непонятни простори има вероятно,някъде отвъд представите...
  • в края на вселената какво значение имат оглушелите птици,щом има неспечелена партия шах
    хареса ми
  • браво! радвам се да те видя!
Propuestas
: ??:??