Навик за оставане
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам.
Просмука се във мен усойно Нищото,
за партия опасен шах със себе си.
Където няма място за „величества”,
и хората (понякога) са пешки.
Изстина Адът. Огънят в очите ми
до три пъти във Дявола се вричаше.
Но бе изконно и изрùчно забранено,
и още се сънувам необичана.
Понякога... се моля за оставане
поне в едно от седемте небета.
Но Бог така бездушно оглушава,
че даже Луцифер е по-човечен...
© Елмира Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не си, не си пешка!...
Браво за стиха! -
Излято отвсякъде, удоволствие бе да прочета!
-
И тук
-
!!!
-
Загубих си равновесието...Прекрасно е!
-
Хей, ти си се завърнала Ам... един шах? Понякога и дяволското липсва
-
6!!!
-
Благодаря ви!
Нинка, ще се радвам -
Днес май е ден на откритията. Благодаря ти! Ще поостана при теб!
-
Пишеш силно ,интересно и мъдро!!!
Поздравления!!! -
Благодаря на всички ви за отделеното време и внимание!
П.П. С намигване към теб, Таня, че разгада замисъла на този пасаж
Руми, темата наистина е дълга и не е за тук. Само ще кажа, че вярвам в силата/нещото, наречена/о Бог. Но понякога, за жалост, тази сила наистина сякаш оглушава и не откликва на молитвите ни дори в миговете, в които най-много се нуждаем... Радвам се, че беше тук!
Симона (Monny), за да не става дискусията прекалено дълга, само ще се обясня възможно най-кратко. Лирическата (а също и авторката в мое лице) не оспорва силата на Бог и ортодоксалните устои на вярата. Колкото до реда, който коментираш - нито аз, нито лирическата казва, че е необичана. Тя се "сънува необичана", което не е съвсем същото, нали? Но ти благодаря за позицията, Мони!
Към всички - и вие ми липсвахте! Бъдете здрави!
-
Душата - птица в мрежата на навика,
прерязала с криле решетката
е кацнала на рамото на дявола
защото "Самотен ловец е сърцето"...
Вълнуващ стих!Аплодисменти Елмира! -
Липсваше ми!!!
-
"...и още се сънувам необичана." -Не си необичана,Елмира! Напротив, фактът че си тук и, че изобщо съществуваш доказва точно обратното! Бог не оглушава- Бог те изпитва, за да ВИДИ с благородната си душа дали заслужаваш наградата, която ни е обещал, ако слушкаме!
-
Хубав навик!
-
Наистина прекрасна и много дълбока творба
-
Време ти беше да се завърнеш! Въздействащ и силен стих!
Поздрави! -
Хубаво е, че пак си тук!
-
много хубаво, в твоя си стил.
липсваше... -
Прекрасен " Навик за оставане" . Поздрави!
-
хареса ми, май е единствения начин да се каже.
Поздрав! -
Майсторски написано. Много силно, Елмира! Тръпки ме побиха от този стих. Само едно нещо е в разрез с моите усещания - че "Бог бездушно оглушава", но темата е дълга и тук не й е мястото.
Радвам се, че те "виждам". Надявам се да останеш трайно. Поздрави! -
Хареса ми!
-
Чудеснице!!!
Радвам се да те видя, Мира! -
Прекрасно!!! Много ми хареса!
-
Много ми хареса!
Поздравче от Шкафче! -
Браво! Харесах! Поздрав!
-
В поднебието - между Рая и Ада, всяка пешка е евентуална царица...
Благодаря за удоволствието, Елмира! -
Благодаря ви, момичета!
Доре, време ми беше вече да се завърна, а?
Радвам се, че харесахте...
Поздрав! -
...и още се сънувам необичана."
хареса ми, Елмира! -
Много бурно завръщане!
-
Небето ти е отесняло...Непонятни простори има вероятно,някъде отвъд представите...
-
в края на вселената какво значение имат оглушелите птици,щом има неспечелена партия шах
хареса ми -
браво! радвам се да те видя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления!