Навик за оставане
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам.
Просмука се във мен усойно Нищото,
за партия опасен шах със себе си.
Където няма място за „величества”,
и хората (понякога) са пешки.
Изстина Адът. Огънят в очите ми
до три пъти във Дявола се вричаше.
Но бе изконно и изрùчно забранено,
и още се сънувам необичана.
Понякога... се моля за оставане
поне в едно от седемте небета.
Но Бог така бездушно оглушава,
че даже Луцифер е по-човечен...
© Елмира Митева All rights reserved.
