12 sept 2011, 1:03

Навивай...

  Poesía
876 0 13

Навивай риска,

да звъни, 

когато

разсъмват чувствата,

изгрява мисълта,

а радостта

дълбоко е заспала

в прегръдките на съвестта.

 

Навивай вярата,

за да звъни,

когато

танцуват тихо

преспи от тъга,

надеждата-пъртина

е затрупана

и Пътят е изгубен във снега...

 

Навивай истината,

да звъни,

когато

илюзиите ти крадат съня...

Навий желанията,

музата, съдбата!

А ако можеш

навий и смъртта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...