16 jul 2006, 12:10

Навярно...

  Poesía
1.3K 0 7
Навярно всекиго от нас си има
       мечти големи колкот' целия ни свят...
Навярно всекиго от нас си има
       една мечта и тя е "Ти и Аз"...

Навярно всекиго от нас е виждал
       пламналото ни небе по изгрев слънце...
Навярно всекиго от нас е виждал
       залезът - замиращия детски смях в нощта...

Навярно всекиго от нас е чувал
       птича песен... шумота на горската река...
Навярно всекиго от нас е чувал
       падащата в мрак сълза...

Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
       за да дари усмивка на нечие сърце...
Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
       за да пречупи болката на две...

Навярно всекиго от нас е страдал
       по невъзможната, но тъй истинска любов...
Навярно всекиго от нас е страдал
       по безчувствеността на човешкия род...

Навярно?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно.
  • Вярно е..
    Така растем
    по мьничко
    сьс всеки ден.

    Поздрави!
  • Навярно всекиго от нас е чувал
    падащата в мрак сълза...

    Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
    за да дари усмивка на нечие сърце...
    Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
    за да пречупи болката на две...
    --това наи много мЕ докосна .поздравление и 6
  • Не Навярно, а наистина
    искам някому да кажа нещо...
    Не Навярно - тъй е -
    чувствата във мене бавничко изгарят...

    А за раздразнението не знам защо ти хрумна...
    че със думи можеш да събудиш...
    чувства на презрение и завист...
    и не знам защо не вярваш,
    но навярно имаш своите причини...
    затова ти пожелавам да не виждаш ярост в хората...
    а да търсиш вярата и добротата в всекиго...
  • Веси.. тогава нека те докосне думичката "нас"

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...