Jul 16, 2006, 12:10 PM

Навярно...

  Poetry
1.3K 0 7
Навярно всекиго от нас си има
       мечти големи колкот' целия ни свят...
Навярно всекиго от нас си има
       една мечта и тя е "Ти и Аз"...

Навярно всекиго от нас е виждал
       пламналото ни небе по изгрев слънце...
Навярно всекиго от нас е виждал
       залезът - замиращия детски смях в нощта...

Навярно всекиго от нас е чувал
       птича песен... шумота на горската река...
Навярно всекиго от нас е чувал
       падащата в мрак сълза...

Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
       за да дари усмивка на нечие сърце...
Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
       за да пречупи болката на две...

Навярно всекиго от нас е страдал
       по невъзможната, но тъй истинска любов...
Навярно всекиго от нас е страдал
       по безчувствеността на човешкия род...

Навярно?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Баротов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересно.
  • Вярно е..
    Така растем
    по мьничко
    сьс всеки ден.

    Поздрави!
  • Навярно всекиго от нас е чувал
    падащата в мрак сълза...

    Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
    за да дари усмивка на нечие сърце...
    Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
    за да пречупи болката на две...
    --това наи много мЕ докосна .поздравление и 6
  • Не Навярно, а наистина
    искам някому да кажа нещо...
    Не Навярно - тъй е -
    чувствата във мене бавничко изгарят...

    А за раздразнението не знам защо ти хрумна...
    че със думи можеш да събудиш...
    чувства на презрение и завист...
    и не знам защо не вярваш,
    но навярно имаш своите причини...
    затова ти пожелавам да не виждаш ярост в хората...
    а да търсиш вярата и добротата в всекиго...
  • Веси.. тогава нека те докосне думичката "нас"

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...