Навярно

22 dic 2012, 20:14

Poesía » De amor

486 0 2

Аз навярно бях различен.

Може би ти бе добра.

Тих и страшно идиличен

двор случайно ни събра.

Аз навярно се смущавах.

Може би усети ти,

колко дълго съзерцавах

най-прекрасните черти.

Аз навярно те обичах.

Може би не го разбра.

Да, отчаяно отричах,

мислех си, че е игра.

И навярно бяхме смешни.

Ех, прекрасни времена...

Нищо общо с дните днешни...

Имаш мъж, а аз жена...

но се връщам пак различен

и изпълнен със копнеж

в оня тих двор, идиличен...

Вярвам, ще ме разбереш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-12-23T01:52:14+02:00

Аплодисменти! Разбран си, поете! Хубави празници!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2012-12-22T20:24:27+02:00

хубаво е...
поздравявам те, Нина...
от сърце..