22.12.2012 г., 20:14 ч.

Навярно 

  Поезия » Любовна
487 0 2

Аз навярно бях различен.

Може би ти бе добра.

Тих и страшно идиличен

двор случайно ни събра.

 

Аз навярно се смущавах.

Може би усети ти,

колко дълго съзерцавах

най-прекрасните черти.

 

Аз навярно те обичах.

Може би не го разбра.

Да, отчаяно отричах,

мислех си, че е игра.

 

И навярно бяхме смешни.

Ех, прекрасни  времена...

Нищо общо с дните днешни...

Имаш мъж, а аз жена...

 

но се връщам пак различен

и изпълнен със копнеж

в оня тих двор, идиличен...

Вярвам, ще ме разбереш...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??