Навярно
Аз навярно бях различен.
Може би ти бе добра.
Тих и страшно идиличен
двор случайно ни събра.
Аз навярно се смущавах.
Може би усети ти,
колко дълго съзерцавах
най-прекрасните черти.
Аз навярно те обичах.
Може би не го разбра.
Да, отчаяно отричах,
мислех си, че е игра.
И навярно бяхме смешни.
Ех, прекрасни времена...
Нищо общо с дните днешни...
Имаш мъж, а аз жена...
но се връщам пак различен
и изпълнен със копнеж
в оня тих двор, идиличен...
Вярвам, ще ме разбереш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
