22 дек. 2012 г., 20:14

Навярно

630 0 2

Аз навярно бях различен.

Може би ти бе добра.

Тих и страшно идиличен

двор случайно ни събра.

 

Аз навярно се смущавах.

Може би усети ти,

колко дълго съзерцавах

най-прекрасните черти.

 

Аз навярно те обичах.

Може би не го разбра.

Да, отчаяно отричах,

мислех си, че е игра.

 

И навярно бяхме смешни.

Ех, прекрасни  времена...

Нищо общо с дните днешни...

Имаш мъж, а аз жена...

 

но се връщам пак различен

и изпълнен със копнеж

в оня тих двор, идиличен...

Вярвам, ще ме разбереш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...