8 sept 2009, 8:01

Навярно да се вижда отдалеко

  Poesía
812 0 2

Един невероятно силен мъж

каквото е помислил, ни говори.

И да го сложат в рамка не веднъж

опитват се съдии, прокурори.

 

Опитват да го сринат във калта,

която газим ние от години.

Защо ли пазят те престъпността?

О, боже, номерът дано не мине!

 

Разбира се, играят тук пари,

законите са калпавички значи.

От лапите законови дори

измъкват се и дребните играчи.

 

А този толкоз бояк днеска мъж

докрай да устои ще издържи ли

да бъде прям и честен не веднъж,

за себе си и нас да има сили?

 

Да казва истината във очи,

сираци и пострадали да брани.

Умората докрай да не личи,

да не личи, когато ближе рани.

 

Не мускулите трябват за това,

май здрави нерви трябват на човека

и то какъв - стърчи една глава.

Навярно да се вижда отдалеко!

 

2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Що ли нещо ми се чини-
    за бат' Бойко иде реч?
    Няма лошо де, дано устиска
    и в страната сложи ред!
  • Стихът ти както винаги е силен и красив,но не разбрах за кого се отнася.
    Прости ми неразбирането! Имаме нужда от водач като твоят герой.
    Дай Боже да се появи! Със обич. ПОЗДРАВ!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...