8 сент. 2009 г., 08:01

Навярно да се вижда отдалеко

815 0 2

Един невероятно силен мъж

каквото е помислил, ни говори.

И да го сложат в рамка не веднъж

опитват се съдии, прокурори.

 

Опитват да го сринат във калта,

която газим ние от години.

Защо ли пазят те престъпността?

О, боже, номерът дано не мине!

 

Разбира се, играят тук пари,

законите са калпавички значи.

От лапите законови дори

измъкват се и дребните играчи.

 

А този толкоз бояк днеска мъж

докрай да устои ще издържи ли

да бъде прям и честен не веднъж,

за себе си и нас да има сили?

 

Да казва истината във очи,

сираци и пострадали да брани.

Умората докрай да не личи,

да не личи, когато ближе рани.

 

Не мускулите трябват за това,

май здрави нерви трябват на човека

и то какъв - стърчи една глава.

Навярно да се вижда отдалеко!

 

2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Що ли нещо ми се чини-
    за бат' Бойко иде реч?
    Няма лошо де, дано устиска
    и в страната сложи ред!
  • Стихът ти както винаги е силен и красив,но не разбрах за кого се отнася.
    Прости ми неразбирането! Имаме нужда от водач като твоят герой.
    Дай Боже да се появи! Със обич. ПОЗДРАВ!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....