катеринарина (Катя)
331 972
2 nov 2008, 18:18

Навън... 

  Poesía
877 0 9

Извезана с магически ширити,

за последно

усмихва се през облаци и утрини мъгливи

есента.

И в някоя от утрините тихо и безследно

навярно ще се свие между листите сълзливи

на романите с оръфани корици, с овехтяла

суета.

И ще тичат по разкаляните тръпнещи шосета

чифтове нехайни гумени пътъци

на цветя.

Всяка локва ще сънува, че е майка на морето.

Ще се смее миризмата на препечени фъстъци

през открехнатия пъзел на онази къща с несменена

дограма.

Ще рисуват горделиво и нахално, и просташки

изпилени грайфери на мръсни гуми

по прахта.

Ще свистят мотори с неритмични тактове

и шантави октави. Ще се сипят думи

слети, глупави, разсечени понякога. Нелепи...

Над града.

И по чорлавите свъсени дървета ще накацат

като ангели снежинките, ще свият хрупкави

крила.

И от техните целувки мразовити ще заплачат,

ще се стегнат, ще притиснат клони глупаво,

ще станат тъмни. И прекрасни. Изтънелите

стебла...

Ще пропаднат в пепеливата безцветност на небето

всички стъклено-бетонни полусгради...

В полусън.

И зад лудата игра на електрически разцветки

ще поглъщат светлините техните изпънати фасади.

И ще вдишват хладен въздух ято облаци...

Навън.

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??