катеринарина (Катя)
331 972
2.11.2008 г., 18:18 ч.

Навън... 

  Поезия
869 0 9

Извезана с магически ширити,

за последно

усмихва се през облаци и утрини мъгливи

есента.

И в някоя от утрините тихо и безследно

навярно ще се свие между листите сълзливи

на романите с оръфани корици, с овехтяла

суета.

И ще тичат по разкаляните тръпнещи шосета

чифтове нехайни гумени пътъци

на цветя.

Всяка локва ще сънува, че е майка на морето.

Ще се смее миризмата на препечени фъстъци

през открехнатия пъзел на онази къща с несменена

дограма.

Ще рисуват горделиво и нахално, и просташки

изпилени грайфери на мръсни гуми

по прахта.

Ще свистят мотори с неритмични тактове

и шантави октави. Ще се сипят думи

слети, глупави, разсечени понякога. Нелепи...

Над града.

И по чорлавите свъсени дървета ще накацат

като ангели снежинките, ще свият хрупкави

крила.

И от техните целувки мразовити ще заплачат,

ще се стегнат, ще притиснат клони глупаво,

ще станат тъмни. И прекрасни. Изтънелите

стебла...

Ще пропаднат в пепеливата безцветност на небето

всички стъклено-бетонни полусгради...

В полусън.

И зад лудата игра на електрически разцветки

ще поглъщат светлините техните изпънати фасади.

И ще вдишват хладен въздух ято облаци...

Навън.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??