Навън се мръкна
Навън се мръкна
Пак притъмня. Стана студено.
Пак ми намокри душата.
Дъжд и вятър се редуват на смени,
и предизвикват мъглата.
И тя, повикана, веднага пристигна.
Естествено, на талази.
Леко избута здрача притихнал
и по стъклото полази.
Гледката вън взе да се скрива.
Детската глъч замлъкна.
И този ден си отива...
Просто навън се мръкна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
