Навън се мръкна
Пак притъмня. Стана студено.
Пак ми намокри душата.
Дъжд и вятър се редуват на смени,
и предизвикват мъглата.
И тя, повикана, веднага пристигна.
Естествено, на талази.
Леко избута здрача притихнал
и по стъклото полази.
Гледката вън взе да се скрива.
Детската глъч замлъкна.
И този ден си отива...
Просто навън се мръкна.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
