Навън се мръкна
Навън се мръкна
Пак притъмня. Стана студено.
Пак ми намокри душата.
Дъжд и вятър се редуват на смени,
и предизвикват мъглата.
И тя, повикана, веднага пристигна.
Естествено, на талази.
Леко избута здрача притихнал
и по стъклото полази.
Гледката вън взе да се скрива.
Детската глъч замлъкна.
И този ден си отива...
Просто навън се мръкна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
