Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред
акордите, в мъгла зловеща скрита,
врабец премръзнал, трудно, но полита,
от сън се буди старият поет.
И рони той стиха си на трошици,
премръзнал е, объркан е исам.
Врабец, поет – две Божи са душици,
сърцата им на лятото са храм, ...