Наяве и насън

Най-хубавото нещо в живота си ми ти,

А мислех, че си като лястовица бяла.

Явяваше се само в моите мечти

и Вграждах те и те създавах.

Ефирен лик, илюзия, триптих...

Измислях те, а ти си бил от плът.

Наслагвах аз по усет всяка гънка,

фАнтазия от цветове, поставях - щрих.

Сега си тук до мен, по-хубав и от блян,

със вЪгленчета по сърцето ти ще пиша:

Не сън си бил, а си реалност!