11.03.2009 г., 1:49

Наяве и насън

923 0 0

 

Най-хубавото нещо в живота си ми ти,

А мислех, че си като лястовица бяла.

Явяваше се само в моите мечти

 

и Вграждах те и те създавах.

 

Ефирен лик, илюзия, триптих...

 

Измислях те, а ти си бил от плът.

 

Наслагвах аз по усет всяка гънка,

фАнтазия от цветове, поставях - щрих.

Сега си тук до мен, по-хубав и от блян,

със вЪгленчета по сърцето ти ще пиша:

 

Не сън си бил, а си реалност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малита Малита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...