Най-хубавото нещо в живота си ми ти,
А мислех, че си като лястовица бяла.
Явяваше се само в моите мечти
и Вграждах те и те създавах.
Ефирен лик, илюзия, триптих...
Измислях те, а ти си бил от плът.
Наслагвах аз по усет всяка гънка,
фАнтазия от цветове, поставях - щрих.
Сега си тук до мен, по-хубав и от блян,
със вЪгленчета по сърцето ти ще пиша:
Не сън си бил, а си реалност!