5 may 2007, 13:42

НАЗАД

  Poesía
562 0 0

Връщам се назад, когато
бяхме заедно и щастливи аз и ти.
Обвинявам себе си за чувствата ни пропиляти,
за тъгата и неизживените мечти.


Час по час минава времето,
а ти оставаш в моето съзнание.
Не можах да устоя на изкушението,
а сега изпитвам единствено страдание.


Сутрин се събуждам с мисълта за теб,
не искам да го правя, боря се със всички сили.
Без теб сърцето ми превръща се във лед,
нуждая се от любовта ти, мили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...