5.05.2007 г., 13:42

НАЗАД

559 0 0

Връщам се назад, когато
бяхме заедно и щастливи аз и ти.
Обвинявам себе си за чувствата ни пропиляти,
за тъгата и неизживените мечти.


Час по час минава времето,
а ти оставаш в моето съзнание.
Не можах да устоя на изкушението,
а сега изпитвам единствено страдание.


Сутрин се събуждам с мисълта за теб,
не искам да го правя, боря се със всички сили.
Без теб сърцето ми превръща се във лед,
нуждая се от любовта ти, мили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...