May 5, 2007, 1:42 PM

НАЗАД

  Poetry
561 0 0

Връщам се назад, когато
бяхме заедно и щастливи аз и ти.
Обвинявам себе си за чувствата ни пропиляти,
за тъгата и неизживените мечти.


Час по час минава времето,
а ти оставаш в моето съзнание.
Не можах да устоя на изкушението,
а сега изпитвам единствено страдание.


Сутрин се събуждам с мисълта за теб,
не искам да го правя, боря се със всички сили.
Без теб сърцето ми превръща се във лед,
нуждая се от любовта ти, мили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...