Назад
От клетвата на минали вини
и болката на бягащи посоки,
от хиляди взривени тишини
и спомена, как падам от високо
изграждам мостове от бряг до бряг…
И минали уроци преговарям.
Но много често се улавям как,
пак старите си грешки аз повтарям…
Сърцето ми е дом на любовта,
но не веднъж тъгата там замръква.
Очите ми са пристан на страстта,
но все по-често нощем те помръкват
останали без сили да простят,
загубили мечтата да са огън…
А как без тях да видя своя път
и да намеря вярната посока?...
Изграждам мостове от бряг до бряг,
назад се връщам, извора да търся
и моите прекършени крила…
Открия ли ги, знам, ще се завърна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
. Не че мисля, че е нарочно.