danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
11.02.2012 г., 17:14 ч.

Назад 

  Поезия » Любовна
840 0 16

От клетвата на минали вини

и болката на бягащи посоки,

от хиляди взривени тишини

и спомена, как падам от високо

 

изграждам мостове от бряг до бряг…

И минали  уроци преговарям.

Но много често се улавям как,

пак старите си грешки аз повтарям…

 

Сърцето ми е дом на любовта,

но не веднъж тъгата там замръква.

Очите ми са пристан на страстта,

но все по-често нощем те помръкват

 

останали без сили да простят,

загубили мечтата да са огън…

А как без тях да видя своя път

и да намеря вярната посока?...

 

Изграждам мостове от бряг до бряг,

назад се връщам, извора да търся

и моите прекършени крила…

Открия ли ги, знам, ще се завърна.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих!Честит празник!
  • ********
  • Който не е повтарял стари грешки, той не е грешил!
    Вярната посока е в зеницата ти, която огъня на любовта разпалва!
    Поздравления, Дани!
  • "изграждам мостове от бряг до бряг…
    И минали уроци преговарям.
    Но много често се улавям как,
    пак старите си грешки аз повтарям…"

    Поздравления за чудесния стих, Дани!
  • Много е интересно как от трета строфа нататък римите стават все по-лоши (от "замръква"-"помръкват" до "бряг"-"крила". Не че мисля, че е нарочно.
  • Не мога да коментирам. Само ще благодаря за този хубав стих!
    Поздрави,Дани!
  • Много ви благодаря, приятели!
  • Много ми хареса!
  • Запази този дом на любовта! Поздравявам те за хубавия стих, Дани!
  • Харесах!
  • След всичката любовна бълвоч, дето изчетох днес, с удоволствие прочетох това стихотворение
  • "Изграждам мостове от бряг до бряг,
    назад се връщам, извора да търся
    и моите прекършени крила…
    Открия ли ги, знам, ще се завърна."
    Благодаря ти,че създаде и този ценен, стойностен стих!За мен означава много,много...!!!
  • Изповеден рисунък, меки и приглушени интонации, потвърждаване на един стил на изказ със сфумато и болезнени вътрешни дълбочини. Личи драматичния изблик на нравствено неудовлетворение, болката от констатации, в които помощта е невъзможна. Радва оптимизма във финала, но и там звучи "ако" вместо "когато". Като цяло силен стих, заслужаващ адмирации.
  • И аз бях при теб!
  • Благодаря, Ели!
  • "изграждам мостове от бряг до бряг…

    И минали уроци преговарям.

    Но много често се улавям как,

    пак старите си грешки аз повтарям…"

    Толкова ми е познато!Силен и въздействащ стих!Благодаря, че сподели Дани!




Предложения
: ??:??