11 dic 2012, 12:30

Наздравица

853 0 0

Наздравица

 

В тънкостенни бокали, приятелю стари,

аромат от снагата на вино налей.

Закрепете с приятел и звън на китари,

загърнете със длани на ласкав жокей.

 

И от светлата лудост частица сложете,

и със звезден прашец посипете – блестящ,

и с кристалчета спомен от пурпурно цвете,

и от стари поети – надежда и страст.

 

И на мънички глътки отпивайте бавно.

Ускорява се кораб към слънчев пейзаж...

Със кристалите живи и вино, по равно,

получаваме истина. Моно-купаж...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...