Dec 11, 2012, 12:30 PM

Наздравица

852 0 0

Наздравица

 

В тънкостенни бокали, приятелю стари,

аромат от снагата на вино налей.

Закрепете с приятел и звън на китари,

загърнете със длани на ласкав жокей.

 

И от светлата лудост частица сложете,

и със звезден прашец посипете – блестящ,

и с кристалчета спомен от пурпурно цвете,

и от стари поети – надежда и страст.

 

И на мънички глътки отпивайте бавно.

Ускорява се кораб към слънчев пейзаж...

Със кристалите живи и вино, по равно,

получаваме истина. Моно-купаж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Начев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...